Борис Бончев
Защитата на авторските права надхвърля личния интерес на творците – тези права засягат икономиката, културата и обществото като цяло. България има законодателство и международни ангажименти, които изискват активен контрол по спазването им. Но дали тези правила са приложени у нас достатъчно последователно и ефективно?
Статията е адаптирана за публикуване на сайта на OCRM с разрешението на автора. Пълният текст на научната публикация можете да намерите тук.
Защо се защитават авторските права
Авторското право далеч не е само инструмент за защита на личната изгода за автори или продуценти. Това е механизъм, който определя нивото на културно развитие и стимулира знанието, прогреса, и в крайна сметка – просперитета на една нация. От самото начало на авторскоправната защита, целта е да се насърчат науката и изкуството, чрез предоставяне на временен монопол за създателите на тези блага[1]. Двойнствената функция на авторското право – от една страна защита на твореца и от друга – насърчаване на културата, е актуална и днес. Както отбелязва Мехти Меликов, „справедливото възнаграждение на творческия труд е обществена необходимост, защото гарантира културното възпроизводство“[2].
Авторските и сродните на тях права имат сериозно икономическо значение. Множество индустрии като софтуерна, музикална, кино, издателска, формират значителен дял от БВП на съвременните икономики и осигуряват заетост на много хора[3]. Когато нелегално се използва защитено съдържание, страдат не само отделни правоносители, но и цялата икономическа среда. От това следват по-малко инвестиции, по-малко работни места, по-малко иновации и не на последно място – по-малко култура. Има още една серозна причина държавата да реагира при „дребни нарушения“ като нелицензирано пускане на музика в бар, магазин или хотел. Такива на пръв поглед незначителни, но твърде масови нарушения, подкопават цялата обществена система. Ако десетки хиляди търговски обекти използват чужда музика без разрешение, това не само обезценява труда на носителите на права, но и създава сред нарушителите общото усещане, че стоят над закона. По аналогия, ако държавата не санкционира „дребни“, масови нарушения като неправилното паркиране, гражданите биха започнали да възприемат улицата като безконтролна зона. Това не само ще създаде хаос, но и ще насърчи пренебрежението към общото спазване на закона и обществения ред.
Критиците на по-строгата авторско-правна закрила отдавна възразяват, че тя може да накърни обществения интерес, като ограничи достъпа до знания и култура. Отнесено към настоящото ниво на технологично, правно и икономическо развитие, това твърдение е лесно оборимо. В съвременната законова рамка, с въвеждането на множество разпоредби в европейското и в частност – в българското законодателство, вече са налични сериозни механизми за баланс на тези интереси. Такива инструменти са предвидените в ЗАПСП изключения и ограничения от изключителните права, както и различни форми на колективно лицензиране. По този начин се предоставя достъп до знания и култура, в синхрон с интересите на правоносителите. Така съвременната обществено-икономическа система запазва основната цел на авторското право. То трябва да защитава труда на творците, но в същото време да гарантира, че обществото ще има достъп до техните продукти, стимулирайки културния и технологичен напредък.
Освен изложеното до тук, България има ясни вътрешно-правни и международни ангажименти, които изискват ефективни санкции срещу нарушителите на авторски права.
Правна рамка и законова уредба за защита на авторските и сродните им права у нас.
В Република България защитата на авторските права не е въпрос на добра воля. Тя е гарантирана от Конституцията, където ясно е записано, че „Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона“. Това означава, че държавата не може да се оттегли от тази своя отговорност. Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) доразвива конституционната норма. Той предвижда три различни нива на защита – гражданска, административна и наказателна, две от които не случайно са гарантирани от държавата. Както отбелязва д-р Георги Саракинов, с измененията след 1993 г. в ЗАПСП, „ролята на държавата се променя – от регулатор на отношенията между правоносители и ползватели, тя се превръща в „страж, които трябва да бди за спазването на закона“.
У нас, административнонаказателните разпоредби за защита на авторските права са закрепени в Глава тринадесета от ЗАПСП. Текстовете предвиждат сериозни санкции за нелегално възпроизвеждане, публично изпълнение или прожектиране на защитени произведения без разрешение. Глобите започват от 2000 лв. и достигат до 20 000 лв., а при повторни нарушения, до 30 000 лв. Освен това, спред разпоредбата на чл. 97 от ЗАПСП, предметите в нарушение могат да бъдат конфискувани и унищожени. Строга административна мярка е и възможността за временно затваряне на обект. Например, ако хотел или заведение системно пуска музика без лиценз, дейността му се спира от три до шест месеца. Това е възпираща санкция – никой собственик на който и да е търговски обект, не би рискувал да поеме пасива на няколко месечно затваряне на обекта, заради неуредени музикални права. И такова наказание може да бъде наложено единствено от държавата. Дори и най-голямата организация на правоносители няма как да предприеме действие, което да предизвика такъв превантивен ефект.
Защитата на авторските права е не само вътрешно-национален въпрос. България е страна по редица международни споразумения, които изискват ефективни механизми за санкциониране на авторско-правните нарушения. Бернската конвенция, към която страната ни се е присъединила преди повече от век, задължава ратифициралите я държави да осигурят реално прилагане на нормите в националните си законодателства. По-късно, споразумението ТРИПС, между членовете на Световната търговска организация, добавя изисквания за наказателни мерки при сериозни нарушения, като пиратство в търговски мащаб. На европейско ниво и Директива 2004/48/ЕО изисква държавите-членки да предвидят „ефективни, пропорционални и възпиращи мерки“ срещу нарушителите. В нея изрично е записано, че авторските права са важни не само за културата, но и за конкурентоспособността на икономиката, както и за просперитета на вътрешния пазар. С други думи, недостатъчният административен контрол в България струва скъпо на икономиката, обезценява труда на творците, спира развитието и пренебрегва редица международни ангажименти на страната.
В отговор на общественото очакване и предвид крайно ограничения ресурс на Министерството на културата, където инспекторите за цялата страна са едва няколко души, през 2018 г. законодателят разшити обхвата на контрола. Нови правомощия бяха възложени и на общинските органи. С тези промени, по примера на редица европейски държави, у нас се вмениха нови правомощия на общинските администрации. Те позволиха на кметовете да следят дали търговските обекти в общината, използващи музика в дейността си са уредили правата си за това използване. Чл. 98в1 на ЗАПСП гласи, ч3 глобите, които могат да налагат общинските инспекторати са от 2 000 до 10 000 лева, като половината от средствата постъпват в Национален фонд „Култура“, а останалата половина – в бюджета на съответната община. Теоретично, процесът е ясен и добре структуриран в нормативната рамка. Инспектори от Министерството на културата и такива от общинските власти могат да извършват проверки и при установяване на нарушения да съставят актове, като при нужда – да изземват носители и устройства, предмет на тези нарушения. Когато бъдат събрани достатъчно доказателства и са спазени процедурните правила, съдилищата потвърждават наказателните постановления. Практиката показва, че след ефективно приложени административни наказания, цели сектори или населени места, масово лицензират обектите си. Като цяло обаче, общинският административен контрол все-още се прилага рядко, а масово търговски обекти, в които има озвучаване, продължават да използват музика без лиценз[4].
От написаното до тук стана ясно, че у нас законовата рамка е добра, но прилагането й е проблематично. Имаме добре изграден административен ред, но реалният резултат зависи от активността и последователността в действията на институциите, и не на последно място – от последващия контрол. В противен случай, отсъствието на адекватни решения от страна на администрацията, при мащаба на нарушенията у нас, създава масово усещане за безнаказаност, което провокира хиляди ползватели да извършват търговска дейност извън правилата. Този разрив между правни норми и практика, оставя защитата на авторските права само на хартия.
Практически проблеми и последствия при липса на достатъчен контрол.
Исторически погледнато, административният контрол се сблъсква със сериозни трудности не за първи път. В началото на новото хилядолетие, у нас беше масово нарушението препредаване на телевизионни програми от кабелни оператори, без лиценз. Когато държавата издаваше актове и наказателни постановления, много нарушители се укриваха, за да избегнат връчването. Така, наказателните производства масово се прекратяваха по давност и санкциите на практика не се прилагаха. Вместо да абдикира пред трудностите, държавата предприе реформи, които направиха санкциите реално приложими. През 2018 г. в законодателството бяха направени промени, които улесниха връчването и ограничиха злоупотребите. В резултат на тези мерки, за кратко време, кабелното препредаване на практически се легализира.
Въпреки тези ясни резултати и днес се обсъжда дали защитата на тези права да не се остави изцяло на правоносителите по гражданскоправен ред, а държавата да ограничи контрола по отношение на т.нар. „дребни“ нарушения, като например публичното изпълнение на музика в търговски обекти? Такова решение би имало обратен ефект – вместо легализиране на използването, пиратството би се утвърдило като още по- устойчива практика над закона. Както стана дума по-горе, защита единствено чрез граждански искове не е достатъчна, а тежките и тромави наказателното-правни мерки не могат да компенсират отсъствието на гъвкавия по своята същност административен контрол в настоящата среда. Тежките наказания за пиратство в големи размери, предвидени в НК са въведени във времена, когато начините за разпространение развлекателно съдържание бяха съвсем различни. Тогава нарушенията се извършваха от малко на брой лица, в рамките на мащабни схеми и с огромни щети. Тези мерки работеха срещу пиратство в голям обем, било то чрез физически носители или онлайн. Но днес пиратството е различно – масови по-дребни нарушения – хиляди случаи с по-малки суми поотделно, които в своята съвкупност нанасят огромни щети. За такива нарушения, предвидените в закона частно-правни и наказателно-правни мерки, прилагани самостоятелно – без наказателно правните мерки, са крайно неефективни.
Практиката показва, че към средата на 2025 г. ползвателите на музика в търговски обекти у нас са повече от 150 000. Значителна част от тях ползват в дейността си защитени произведения без лиценз. Няма как, при толкова много нелегални използвания от различни субекти, всяко нарушение да премине през прокуратура и съд. Именно в такива ситуации успешно се прилага административно-правния контрол – глоби, конфискация на предмети на нарушението (носители, устройства за запис, възпроизвеждане и т. н.), а при рецидив, дори временно затваряне на обекти. Тези мерки изглеждат сурови, но ефективното им прилагане е единственият начин да се предотвратят масовите нарушения, които според организации на правоносители се извършват в над 80% от всички озвучавани обекти.
Мащабът на нарушенията при публичното изпълнение на музика у нас показва колко сериозно е нарушаването на закона. Ситуацията може да се сравни с мерките за пътна безопасност: Представете си, че няма административна санкция за преминаването на червен светофар – на пръв поглед дребно нарушение. Хаосът по пътищата би станал невъобразим. Ако държавата не реагира на тези хиляди „дребни“ нарушения, те престават да бъдат дребни и се превръщат в системен проблем. В среда на масови нарушения на закона, административната държавна намеса е не просто желателна, а наложителна. Единствено умелото съчетаване на гражданскоправна, административноправна и наказателноправна защита може да доведе до задоволителни и трайни резултатипри огромният ръст на нелегално използване на музика в сферата на публичното изпълнение у нас. В крайна сметка, въпросът е не дали държавата трябва да бъде арбитър в споровете за авторски права, а доколко активно тя ще упражнява тази роля. Законите са на лице, международните стандарти също са ясни. Истинският проблем е прилагането – методичен и последователен контрол, който да има ефективен, пропорционален и възпиращ ефект. Без това, защитата на авторските права се превръща в куха декларация, а обществото губи ежедневно стимулите за творчество и културно развитие. Ако обаче държавата покаже, че стои твърдо в защита на закона, печелим всички ние – с по-здрава икономика, по-богата културна среда и повече доверие в правилата.
[1] Statute of Anne, 1710 – https://avalon.law.yale.edu/18th_century/anne_1710.asp
[2] Мехти Меликов, „Справедливо възнаграждение на артистите-изпълнители – теоретична основа и актуални проблеми“, Икономическа мисъл 70 (2), 2025. – https://etj.iki.bas.bg/public-economics/2025/06/17/spravedlivoto-vaznagradenie-za-artistite-izpalniteli-teoretina-osnova-i-aktualni-problemi#:~:text=Melikov%2C%20M,266%20%28in%20Bulgarian%29.%20https%3A%2F%2Fdoi.org%2F10.56497%2Fetj2570206
[3] Вж. Европейската комисия, данни за културни и творчески индустрии; също Acemoglu, D. & Robinson, J., Why Nations Fail, 2012, стр. 148. – https://culture.ec.europa.eu/bg/sectors/cultural-and-creative-sectors; https://ia801506.us.archive.org/27/items/WhyNationsFailTheOriginsODaronAcemoglu/Why-Nations-Fail_-The-Origins-o-Daron-Acemoglu.pdf
[4] https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Vladimir-Vladimirov-PROFON-Muzikata-igrae-vse-po-vazhna-rolya-v-ikonomikata-na-stranata-2275208#